Онлајн текстови
Бог е злобен, човекот е слободен - Прудон

Анархизмот во Латинска Америка

Смртта на еден Палестинец - Полак

Моќта ги корумпира и најдобрите - Бакунин

Развој на анархистичките идеи во Македонија - Инџиќ

Анархизмот и насилството - Малатеста

Капиталистичкиот систем - Бакунин

Комунизам и анархија - Кропоткин

Анархизам и комунизам - Фабри

Анархизам - Савески

Што е анархија?

Што е анархизам?

Кои се анархистите?

Што е безвластие?

Вовед во анархокомунизам

Што е анархокомунизам? - Прајс

Кон анархизмот - Малатеста

ОРГАНИЗАЦИОНА ПЛАТФОРМА - Махно и др.

Правото на глас на жените - Голдман

Писмо на Кропоткин до Ленин

АНАРХИЈА ПОЕМА

Југославија – Империјалистичка војна

Улогата на Католичката црква во Холокаустот во Југославија

Анархизам - Беркман

Синдикализам и анархизам - Кропоткин

Што да се прави? - Малатеста

Што е капитализам?

Први Мај - Махно

Последното писмо на Кропоткин

Организацијата на Првата Интернационала - Бакунин

Бездржавен социјализам: Анархизам - Бакунин

Петар Манџуков - биографија од Хаџиев

Дискусија за анархија - Малатеста

Анархија и организација - Букчин

Site Meter

Кратка история на бугарския анархизм

Go down

Кратка история на бугарския анархизм

Пишување by Alexander on Чет Окт 02, 2008 10:57 pm

Анархизмът в България като практика и мисъл има дълги традиции, които можем да проследим далеч назад във вековете.

Тъй като нашият народ етнически, езиково и културно е преобладаващо славянски не можем да не споменем като начало, начина на живот и общественото устройство на славянските племена през ранното средновеконие. При тях не съществува централна власт, структурата е – семейство – род – община – племе. Решенията в рода се взимат на общи събрания, а на общинско и племенно ниво от съвети на старейшите. Едва по-късно военните ръководители, князете придобиват някаква реална власт. Не случайно гръцките хронисти от този период наричат обществения строй на славяните „Анархия”.

Религиозните ереси по време на Първата и Втората български държави като Богомилството са друг важен момент. При богомилите наблюдаваме строга йерархия в самите им общности и религиозен фанатизъм, но не с това са влезли в историята и предизвикват нашия интерес. Проповядваното от тях неподчинение на светската и духовната власт, неспазване на законите, призивите за неплащане на данъци, възпреманието на бедността като добродетел, предизвикват широкото разпространение на това учение сред населението и жестокото му преследване от страна на властта.

Хайдутството, по време на Османското владичество, е една специфична форма на народна съпротива, представляваща стихиен регулатор в отношенията между Османската власт и поробената рая. Освен, че влиза в митологията и фолклора, хайдутството е извора на революционни традиции за всички по-сетнешни борци за свобода, като почнем от Хаджи-Димитър и Караджата, минем през македоно-одринското движение, анархистическите чети през 20-те години и свършим с „горяните” след 9 септември 1944 г.

Като обобщение, можем да кажем, че корените на анархизма в България са в славянския федерализъм, богомилството и хайдутството.

Първият контакт на организираният революционен анархизъм с български революционери става през април 1869 г. Тогава в Женева, за среща с Михаил Бакунин и Сергей Нечаев пристигат Теофил Райнов и Райчо Гръблев като представители на организацията „Млада България”(а не БРЦК както погрешно се смята. БРЦК тогава не съществува). През същата година Бакунин пише проекто-програма на българската революция в редактираното от него списание „Освобождение”. След смъртта на Херцен, Нечаев става редактор на списание „Колокол” и от неговите страници защитава българската кауза и напада правителствата на Румъния и Турция. До арестта си през 1972г, Нечаев няколко пъти пътува до и през Румъния и установява стабилни връзки с българските революционери и по-специално с Христо Ботев. Ботев лежи няколко месеца в румънски затвор заради разпространение на Нечаевия „Катахизис на революционера”. В контакт с българката емиграция в Румъния са и други анархисти като Николай Меледин и Николай Русел- Судзиловски, но влянието което революционият анархизъм е оказал върху нашето национално-освободително движение не се признава от историческата псевдо-наука. Най-нагли във фалшификациите и бълнуванията си по този въпрос са историците след 9 септември, опитвайки се да изкарат Христо Ботев марксист.

След Овобождението на България, в края на 80-те години на 19 век се появава и развива един самороден български анархизъм като Сиромахомилството – любов към бедността. Основен организатор на това движение е Спиродон Гулапчев, един от първите анархисти у нас. Сиромахомилите организират първата социалистическа печатница в която печатат произведения на анархистски теоритици и други автори, преработени така , че да бъдат разбрани от обикновения селянин. Въпреки, че се създават групи в някои градове и села, след няколко години движението се разпада по различни причини сред които са финансови затруднения и интригите на марксистите.

Една истинска епопея е участието на анархистите в македоно-одринската освободителна борба срещу Османската империя. Това става със самостоятелни групи като Женевския кръжок и „Гемидижите” и като част от Вътрешната македоно – одринска организация.

Солунските атентати от 28 април до 1 май 1903г, дело на анархистическата група на „Гемиджиите” са най-мащабната терориститчна акция на своето време. Десетина младежи на по 18-20 години успяват да парализират втория по значение град в Османската Империя, да приковат вниманието на цяла Европа и да загинат като герои в сражения с турската армия и жандармерия.

По време на илинденско-преображенкото въстание като организатори , четнически командири и редови бойци вземат участие стотици анархисти. В разгара на Преображенското въстание се създава Странджанската комуна, която е своеобразен опит за сливане на национално-освободителната борба със Социалната революция.

В периода от началота на века до войните, анархистическото движение в България се развива активно. Създават се организации, започват да излизат вестници и списания. Правят се опити за синдикална дейност сред работниците. Както и преди това терорът и експроприяцията са част от тактиката на движението. Заради подготовка на атентат срещу цар Фердиннад и заради убийството на министър-председателя Димитър Петков, през април 1907 г, е приет „Закона против анархистите”, по силата на който са разтурени легалните анархистически групи, забранени са печатните издания, а някои дейци са арестувани. Тук е момента да вметнем, че анархистите правят три опита да убият цар Фердинанд и един сина му Борис. Всичките са неуспешни. Нека българският народ да реши дали трябва да съжалява за това или не, като има впредвид подвизите на три поколения Кобурги.

Времето след края на Първата световна война до преврата на 9 юни 1923 г. е най-силният период на анархизма в България. Нуждата от координация на множеството групи довежда до основаваното през юни 1919 г. на Федерацията на анархисите –комунисти в България, на чийто десети конгрес сме днес. Създават се книгоиздателства, започват да излизат десетки вестници и списания. В анархистическото движение са органзирани десетки хиляди анархисти и симпатизанти.

Превратът на 9 юни 1923г, поставя началото на гражданска война в България. В нея нашето движение понася тежки, непоправими загуби. Убити, набутани в затворите или прогонени от страната са хиляди анархисти.

Първата неуспешна битка е спонтанното Юнско въстание срещу превратаджиите. Следва Септемврийското въстание в което участието на анархистите е значително. Дават се стотици жертви от наша страна, които БКП в измислената си „героична история” се опитва да присвои.

Четническото анархистическо движение в периода от 1923г -1928 е значителна по мащаб въоръжена съпротива срещу властта, която в много отношения превъзхожда периода 1941-1944г, когато БКП води въоръжена борба. Няма да се спираме подробно, само ще дадем пример с една от четите за да се създаде представа за това за което говорим . Сливенската чета „Народен Юмрук” действа през 1924-1925 години. Има постоянен състав от 40-50 отлично въоръжени бойци, широка яташка мрежа и собствена нелегална печатница с чиято помощ води и пропаганда със слово освен с олово.

Освен в горите, борбата в годините 1923-1925 се води и в градовете. В столицата и други градове и села са създадени нелегални бойни групи. В улични престрелки обсади и блокади падат убити стотици анархисти.

На 16 април 1925г, в катедралата „Света Неделя” от военната организация на Комунистичеката партия, както се твърди, е извършен атентат, който до появата на съвремнния тероризъм е най-големият в историята на човечеството. Убити са 150 души, 500 са ранени. Това довежда до масови репресии от страна на властта и убийства на хиляди земеделци, комунисти и анархисти и унищожаване на истинската интелигенция.

Въпросът кой и защо извърши този атентат е неудобен на нови, стари и още по стари властници. Ако истината излезе наяве за много хора ще станат ясни някои събития от историята или пък от съвременността, като триуфалното завръщане на Симеончо, историческите компромиси и тройни коалиции.

Царят е предупреден да не присъства в катедралата. Дейци от ръководството на Демократическия сговор знаят месеци предварително ,че ще има атентат. Групата взривила катедралата се подчинява в оперативно отношение само на съветското разузнаване, а не на фантомната военна организация на БКП, която е неспособна даже и хора да осигури, затова някои от от групата взривила катедралата са наети срещу заплащане. Атентаторите действат в контакт с английското разузнаване в София и даже е трябвало да скрият клисаря Задгорски в английското посолство.

Спряхме се толкова подробно на този атентат, защото вследствие от него анархистическото движение е почти унищожено и защото се виждат или прозират вътрешните и външните сили, които предотвратяват народната революция в този удобен за нея исторически момент. Победителите от Първата световна война ги интересува запазване на статуквото на Балканите и по конкретно смяна на правителството на Цанков, което и става няколко месеца след атентатта. Съветския съюз и Сталин, използват революционното движение в България в пазарлъците си със Запада, но това което най - не искат да видят е един социален модел нямащ нищо общо със западния капитализъм или тяхната сатрапия наричана „социализъм”. А смеем да предположим ,че пряката народна революция в България щеше да доведе именно до такава реализация – със селяните като основна движеща сила, с експроприяция на държавната и едрата частна собственост , с кооперативното движение и при наличието на силна анархистическа организация и истинска интелигенция.

Правителството на Ляпчев е известно с една фраза на министър – председателя : Со кротце ,со благо и со малко кютек. Е, кютекът се стоварва през годините1926-1928 върху анархистите – четите на Героя , Тинко Симов , Дочо Узунов и техните ятаци от Троянско, Ловешко и Плевенско. Убитите са повече от сто души , някои по – изключително жесток начин. На колове пред Околийското управление в Ловеч стоят побите за назидание отрязаните глави на четниците.

През тридестетте години движението се окопитва от ударите от 1925г, но започва фракционна борба между анархо-комунисти и анархо-синдикалисти, а превратът от 19 май 1934г, отново праща анархистите в нелегалност.

Една полицейска статистика от 1936 година показва, че регистрираните с прояви анархисти са 2600 души. Комунистите са 3900. Тези числа са демонстрация на това че Компартията далеч не е единстветта лява сила както сочи писаната по поръчка история.

По време на Испанката революция 45 наши анархисти заминават да подкрепят СНТ и ФАИ и половината от тях загиват по фронтовете.

С оглед ориетацията на България към Хитлеристка Германия и пакта Рибинтроп – Молотов, се създава ситуация в която анархисткото движение е единствената антифашистка сила в страната и е изложено на ударите на властта.

Затова когато след 22 юни 1941 г., БКП изведнъж решава да води въоръжена борба, повечето анархисти остават настрана, но някои се включват в партизанските отряди или действат като ятаци. В югозападна България има цели чети съставени от анархисти и има много помагачи. В този период също се дават стотици жертви, но някои наши другари са убити заради предателства на комунистите или директно от самите комунисти. Което е само прелюдия .

Диктатурата на БКП е най – тежкият период за анархизма в България. И не само заради убийствата ,концлагерите, затворите и изселванията. А и заради безогледните исторчески фалшификациии и невъзможноста въобще да се говори за анархизъм освен в отрицателен смисъл. Те се опитаха да унищожат анархистите не само физически и морално, но и да ни заличат от историята като движение и като идеология.

След организираното от самите болшевики в кооридинация със Запада „падане на комунизма” става възможно възтановяването на анархистическите организации.

Alexander

Број на мислења : 20
Registration date : 2008-10-02

Преглед на профилот на членот

Вратете се на почетокот Go down

Re: Кратка история на бугарския анархизм

Пишување by Anarchist on Саб Окт 04, 2008 4:05 pm

Ова е супер. Ќе отворам нова страна за библиотека и ќе ги внесам овие текстови. Само кога ќе имам повеќе време.
avatar
Anarchist

Број на мислења : 603
Registration date : 2008-01-05

Преглед на профилот на членот http://anarhija.tk

Вратете се на почетокот Go down

Вратете се на почетокот


 
Permissions in this forum:
Не можете да одговарате на темите во форумот